четвъртък, 29 юни 2017 г.

Пилешко филе с гарнитура от чипс от моркови, хайвер от леща Белуга и задушен бейби спанак


Поразителната прилика на зрънцата на този вид леща с черният хайвер е очевидна. Подходяща е за гарнитури, за самостоятелно консумиране и превръща всяко ястие в специално и то без много усилия. Опитах леща Белуга на "Крина" и съм очарована. Вкусна е приготвена само със сол!
Мисля си, че успешно би могла да бъде включвана както в гарнитури, така и като добавка към салати, хапки, сандвичи, зеленчукови бургери.
Тази рецепта е по-скоро нещо като предложение за комбинация на продуктите: пилешко филе, моркови, спанак и леща Белуга. Няма точни продукти, нито пък е задължително точно тяхното използване.



Пилешките филета се мариноват в зехтин, малко сол, черен пипер и по желание сух риган и се пекат на грил тиган или тиган с не залепващо покритие.
Морковите се нарязват на тънки филийки по диагонал, мариноват се в зехтин и се пекат в същият тиган.
Листенцата бейби спанак се измиват добре, отцеждат се от водата и от тях се отстраняват дръжките. Малките листа се оставят цели, а по-големите се нарязват на две-три части.
В тиган се загрява масло ( 2-3 с.л. за около 1/2 кг спанак), добавя се спанака и се задушава до омекване, като се разбърква от време на време. Бейби спанака е с крехки листа и времето за приготвяне е кратко - 5 до 10 минути. За друг вид спанак ако е необходимо може да се добави и малко вода или листата предварително да се бланшират за 1-2 мин. във вряща вода. Задушеният спанак се посолява.
Лещата Белуга се измива, отцежда се от водата и се изсипва в тенджера. На 100 гр леща се добавя 1/2 л вода. Вари се до готовност. Отцежда се от водата, посолява се и по желание се разбърква с малко зехтин.
Пилешкото филе се сервира с чипс от моркови, леща Белуга, йогурт, задушен спанак и кедрови ядки.


Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Кулинарни вдъхновения: Цветни мини тиквички


Сезонно, цветно и зеленчуково. Вдъхновяващи продукти, вкусни рецепти и типично летни предложения. Приготвих ги съвсем неусетно и с голямо удоволствие, просто обожавам интересните продукти. Рецептите съвсем не са нови или непознати, но с тези колоритни тиквенца са някак различни. Още идеи с тиквички в блога има тук.






Салата с гриловани мини тиквички

По рецептата за гриловани зеленчуци.



Продукти:
цветни мини тиквички
зехтин

дресинг:
2 с.л. оризов оцет (светъл Балсамико или др. оцет по избор)
2 с.л. зехтин
2 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 ч.л. мед
1 ч.л. сух риган


Приготвяне:
Тиквичките се измиват, подсушават и нарязват на филийки. Мариноват се в зехтин. Тиган за грил, или с незалепващо дъно се загрява. Тиквичките се пекат от двете страни и се изваждат в купа.
Продуктите за дресинга се поставят в буркан, затваря се и се разклаща много добре.
Тиквичките се поливат с дресинга.


Пънчета от мини тиквички с яйца и сирене


Класически тиквички, пълнени със сирене, рецептата я знам от мама. Понякога ги реже като лодки, друг път на пънчета. Тези са малки тиквички "бомбички", затова ги разрязах на две и се получиха пънчета. В плънката могат да се добавят подправки, и друг вид сирене.


Продукти:
тиквички
200 гр сирене
1 яйце
зехтин
1 ч.л. сух риган
щипка черен пипер


Приготвяне:
Тиквичките се измиват и нарязват на лодки или пънчета. Издълбават се, така, че да се оформят като съдове за пълнене. (Издълбаната част се запазва за супа, или пък се разбърква с плънката). Сиренето се натрошава с вилица и се разбърква с яйцето, пипера и ригана. Във всяка тиквичка се налива по 1 ч.л. зехтин, поставя се от плънката и се подреждат в тава, върху хартия за печене. Пекат се на 180 градуса, в предварително загрята фурна.


Крем супа от мини тиквички и картофи




Продукти:
*Относително количество
издълбаната част от тиквичките или 1 бр. цяла тиквичка
2 големи картофа
1 малка глава лук
зехтин
сол
черен пипер
около 250 мл прясно мляко или течна готварска сметана

Приготвяне:
Картофите се белят и нарязват на малки кубчета, заедно с тиквичката, лукът се нарязва на ситно. В касерола се загрява зехтин и зеленчуците се задушават до омекване с малко сол, на средна степен на котлона. Налива се вода, колкото да ги покрие и се варят до готовност. По време на варенето и при нужда се налива още малко вода. След като се сварят, бульонът се отделя, зеленчуците се пасират и към тях се налива по малко от млякото(сметаната) до желаната гъстота. Бульонът също може да се добави по преценка.
Супата се сервира топла, поръсена с черен пипер, с крутони, хлебчета и тиквени семки.



Печени тиквички с йогурт и чесън




Лесният вариант на пържените тиквички:).

Продукти:
Тиквички
сол
равни количества бяло и царевично брашно


Приготвяне:
Тиквичките се измиват и нарязват на филийки(тънки или дебели, кой както обича, важното е да с равномерна дебелина).
Посоляват се. В плик се изсипват двата вида брашно и резените тиквички се изсипват вътре на порции, пликът се разклаща и тиквичките са набрашнени:). Изтупват се от излишното брашно и се подреждат с леко застъпване в тава, застлана с хартия за печене. Поливат се със зехтин(може и с олио) и се пекат в предварително загрята фурна на 190 градуса. Не се обръщат. Поднасят се с млечно чеснов сос. ( Този е от кисело мляко, копър и пасиран чесън)

Печен чесън


Най-често го пека в комбинация с други зеленчуци. Този път изпекох тези, за да си направя чеснова паста, която е страхотна гарнитура към зеленчуци, или пък намазана върху филийки. А чесновата паста всъщност е пресован печен чесън.


Главите чесън се пекат цели, без да се белят, върху хартия за печене или в тава със зехтин, всяка глава се полива също с малко зехтин. Пекат се в предварително загрята на 190 градуса фурна, до омекване.
Може да се завиват във фолио и да се пекат на барбекю.
За чесновата паста се белят, пасират и прибират в бурканче. Съхранява се в хладилник за 1-2 дни.



Прочетете Цялата Статия...

неделя, 11 юни 2017 г.

Venice My Love ♥


Ежегодно Венеция привлича милиони туристи от всички краища на света. Поводите за посещения са различни: карнавали, фестивали, туризъм, любопитство, архитектура, кулинария, романтика... Очакванията на голяма част от посетителите са за романтика и любов. Но Венеция е толкова различна, толкова многолика, че трудно и много бавно сваля маската си и не го прави пред всеки... Някои от туристите си тръгват някак учудени и леко разочаровани от този факт. А Любовта всъщност е била скрита зад ъгъла, който са подминали, или цветята, които са пропуснали да помиришат, малките тесни канали, с изненадващо появяваща се гондола, детайлите... Ако все още не сте били във Венеция, не търсете причина да я посетите, не очаквайте стереотип, открийте я там, Любовта е многолика, Любовта е усещане, Любовта е миг, който би могъл да трае цяла вечност...
Стъпвайки на площад Сан Марко аз изпитах всичко друго, но не и романтика, тълпите от туристи, шумът и мащабът на сградите нямаше как да допринесат за подобно усещане, възхищавах се на архитектурата, наслаждавах се на изгледа към лагуната, наблюдавах с интерес различните хора... но след туристическата ни обиколка, изгубени покрай каналите и тесни малки улички, някак неусетно Венеция свали маската си и откри романтичното си лице в цялата си прелест и аз се влюбих в нея... толкова притегателно и толкова силно, че бих могла да се завръщам там непрекъснато, за да черпя от тази нейна невероятно мощна и силна любов...



Венеция, моя любов





























Прочетете Цялата Статия...

петък, 9 юни 2017 г.

Лятно Италианско меню


Естественото продължение на едно пътешествие, традиционно е и кулинарното такова:). Връщайки се от едно място почти винаги удължавам усещането за него и чрез интерпретации на рецепти от типичната за дестинацията кухня. Така приготвих и това италианско меню. Рецептите са много популярни в интернет, не са непознати, но пък са много вкусни:).







Пържен артишок


рецепта: Carciofi alla giudia 





Аспержи с прошуто





Продукти:
Свежи зелени аспержи
Прошуто Крудо
Пармиджано реджано
зехтин



Приготвяне:
Дръжките на аспержите се белят, а съцветието се оставя. Бланшират се във вряща, леко посолена вода за 1-2 минути. Изваждат се, изцеждат се и се обвиват с парчета прошуто, поръсват се с настърган пармезан, посоляват се и се поливат с малко зехтин. Подреждат се върху хартия за печене и се пекат в предварително загрята фурна до зачервяване.


Особуко


Ossobuco е телешко задушено, което се приготвя със специални парчета месо с кокал, който има отвор в средата. Аз го приготвих с телешка опашка. В класическата версия ястието е съвсем семпло като състав, но много вкусно. Модерните версии го обогатяват с различни зеленчуци и подправки, по-смелите интерпретации дори заменят телешкото със свинско и др. Най-често се поднася с ризото и гремолата.


Продукти:
за телешкото задушено:
4 шайби телешка опашка( опашката се реже през 3 см)
черен пипер
сол
брашно, за овалване
2 с.л. краве масло
2 с.л. зехтин
1 морков, остърган и настърган на ренде
1 глава лук, ситно нарязана
100 мл вино Бианко
2 с.л. доматена паста
500 мл бульон
1 скилидка чесън
1 дафинов лист
щипка канела

за Гремолата:
1 връзка магданоз
1 скилидка чесън
1 ч.л. прясно настъргана кора от лимон

за Ризото:
1 ч.ч. ориз за Ризото
3 ч.ч. топъл зеленчуков бульон 
50 мл вино Бианко
1 глава лук
70 гр Пармиджано Реджано + допълнително за сервиране
50 мл зехтин
50 гр краве масло
Черен пипер
сол


Приготвяне:
Телешко задушено:
Месото се измива, за да се отстранят евентуално малки кости от рязането и се подсушава. Парчетата се овкусяват със сол и черен пипер, овалват се в брашно и по желание се завързват с готварски конец (предотвратява се "разпадането" по време на готвене). 
В тиган се загряват маслото със зехтина и шайбите месо се запечатват от всички страни, изваждат се. В същият тиган се добавят лука и моркова и се задушават до омекване. Налива се виното, с него се деглазира тигана и когато течността се изпари се добавя доматената паста, разбърква се добре, а след 1 минута всичко се прехвърля в подходящ за фурна дълбок съд с капак(може да се ползва и алуминиево фолио). Добавя се месото, налива се бульона, добавят се канелата, дафиновият лист и сол на вкус. Затваря се с капака или се покрива с алуминиево фолио и се пече на 160 градуса за около 2-3 часа. По време на печенето може да се проверява течността и да се долива още бульон при необходимост. 

Гремолата:
Лимонът трябва да е много добре измит!
Листата от магданоза се пресоват, желателно в хаванче, но може да се нарежат с нож или пък в кухненски робот( целта е да са като нарязани,а не на пюре). 
Всички продукти се разбъркват много добре.

Ризото:
Оризът се измива и отцежда.
Лукът се нарязва на ситно, изсипва се в тиган със загрят зехтин. Задушава се до омекване. Налива се виното и когато се изпари в тигана се добавя оризът, сол и черен пипер, разбърква се много добре и след 2-3 минути се налива част от бульона( колкото да покрие ориза). Разбърква се и се оставя да се вари на среден огън, докато ориза поеме бульона. Останалият бульон се налива на няколко пъти, като всяка част се добавя с разбъркване и след като предишната се е усвоила напълно. 
Когато оризът е готов ( след около 20 до 25 минути), се добавят настърганото на ренде Пармиджано и маслото. Ризотото се разбърква много добре, похлупва се за 2-3 минути.

Задушеното телешко се сервира с гремолата и топлото ризото. 



Каноли



Cannoli са италиански пържени сладки, оформени като тръбички и пълнени с крем. 



Продукти:
тесто:
2 ч.ч. брашно
1 с.л. захар
щипка сол
3 с.л. меко краве масло
1 жълтък + 1 белтък
1/2 ч.ч. вино Бианко
1/2 л олио за пържене(от рапица)
формички за каноли

крем:
1 ч.ч. Маскарпоне(или Рикота)
1 ч.ч. сладкарска сметана за разбиване
1 с.л. пудра захар
парченца шоколад



Приготвяне:
Брашното се разбърква със захарта и солта. Добавя се маслото, нарязано на малки парченца. С бързи движения на пръстите се правят маслени трохи. 
Добавят се жълтъка и виното и тестото се омесва добре. Оформя се на топка, увива се в стреч фолио и се оставя на плота да престои за около 1 час. Ако е много топло може и за 30 минути.
Тестото се разточва върху набрашнена повърхност. Изрязват се кръгове, с ринг или чаша. Всяко кръгче се увива около тръбичката, залепва се с белтък, а краищата се извиват на вън( за да може изваждането да е по-лесно).
Олиото се загрява, аз използвам касерола, така нивото е по-високо. 
В горещото олио се пускат по 2-3 каноли, с формичките, след като се зачервят се изваждат, внимателно, (за да не се изгорите) се изваждат тръбичките и канолите отново се пускат в горещото олио за кратко. Изваждат се върху хартия да се отцедят. 
За крема: сметаната се разбива и всички продукти се разбъркват много добре. Охладените каноли се пълнят с крем и поръсват с пудра захар. Краищата може да се потопят в различни сладка или пък в шоколадови парченца. Съхраняват се в хладилник. 
Поръсват се с пудра захар. 

Прочетете Цялата Статия...

сряда, 7 юни 2017 г.

Загадъчната Венеция / Venice


Обещанията ни от 14 февруари, свързани с едно червено катинарче се сбъднаха толкова скоро, че дори сега, когато пиша тези редове, все още усещам всичко като на сън. Всъщност обещанията просто ни доведоха до тук, защото се оказа, че катинарчета във Венеция не могат да бъдат заключвани. А може би това бе просто ключът...



Венеция е град, който трябва да се усети 



Въпреки многото изчетени пътеписи, разглежданите снимки и изгледаните филми, истината е, че Венеция ме изненада. Тя е толкова многолика, че не бих могла да я опиша с думи. От суматохата около пристанището и площада, до тихите и уединени улички и канали настроенията и атмосферата се променят изведнъж и зад всеки ъгъл попадаш на нещо съвсем различно като усещане.


Вярно е, че сред огромните тълпи от туристи пред най-популярните забележителности няма как да почустваш романтиката на града. Но Венеция е изпълнена с безброй малки улички, канали и площадчета, сред които човек би могъл да се потопи в една различна атмосфера, пренасяща назад във времето. Уханието на домашно приготвена храна, прострените на въздух дрехи, веещи се над сградите с леко очукани мазилки, цветята на малките кокетни прозорчета са всъщност истинското лице на Венеция.


Невъзможно е да я разгледаш за 1 ден, дори и 1 уѝкенд не е достатъчен. Венеция трябва да бъде усетена, в тихите утрини, когато туристите още спят, в късните вечери, когато самотните гондоли се полюшват във водата, с многото изгубвания в тесните криволичещи улички, в насладата от типичната храна, в ресторант, разположен на брега на Канале Гранде... Тогава маската ѝ сякаш пада и романтичното ѝ лице се открива в цялата си прелест.


Накратко за историята на Венеция


Любопитна е историята на Венеция, как една блатиста лагуна, населена от бежанци, се превръща в една от най-могъщите туристически дестинации и богата търговска сила в света.
Името на града идва от племето Veneti, които са населявали територията на северното крайбрежие на Адриатическо море. Търсещи спасение и убежище  те се заселват в блатистата лагуна. Благодарение на изолираността си те избягват от съдбата на континенталната част.
С уникалното си разположение Венеция се превръща в мощен търговски и транспортен център.




Как е построена Венеция



Венеция е един прекрасен град, с доста голямо население и великолепни къщи и следващото събудено любопитство е към основите на града.
Построена е върху пилоти от специално алпийско дърво, устойчиво на влага и вода, вкопани на 7-8 м дълбочина. Върху тях равномерно се разпределя теглото на сградите.
Всъщност Венеция е изградена от 120 острова, свързани помежду си с над 450 моста и безброй малки улички.




Венеция за туристи



Да идеш във Венеция за пръв път и да не видиш някои от световноизвестните забележителности е почти невъзможно. Колкото и да са популярни, снимани, виждани до безкрайност, познати и непознати, няма начин да ги пропуснеш.



Мостът на въздишките / Bridge of Sighs / Ponte dei Sospiri
Направен е от бял варовик, а прозорците са с каменни решетки. Мостът свързва Двореца на дожите със Старите затвори. Получава името си, заради преминаващите затворниците, които поглеждайки към красива Венеция въздишали.


Грандиозният площад "Сан Марко" / Piazza San Marco

В кадър: статуята на Св. Теодор и бронзовият крилат лъв, символ на Венеция, Прокурацията, кафе Куадри, Часовниковата кула, Камбанарията и ъгълче от Двореца на дожите.




Величествената Базилика "Сан Марко" / St. Mark’s Basilica
Забележителна архитектура, богата украса, неописуема... Погледите обаче се приковават и към четирите бронзови коня, известни като "Венецианските коне" които са монтирани на фасадата. Те са копия, на оригинали, които днес се съхраняват в музея на базиликата. Тези коне са били отмъквани и връщани, дори крити:).


Забележителната Часовникова кула
На покрива има две статуи с камбана, известяващи всеки час. Под тях е разположен символът на Венеция - Крилатият лъв. Под него са Мадоната с Младенеца. Най-отдолу е часовника, който е изработен от злато и емайл, с много функции: показва смяната на сезоните, преминаване на слънцето в зодиакалните знаци, времето и лунната фаза.


Знаменитото кафе "Флориан"- най-старото кафе в света!
Разположено е под арките на Новата Прокурация. Открито е на 29-ти декември 1720 г., било е любимо място на Казанова, Гьоте, Дикенс, Байрон, Русо, Хемингуей, ползва се с голяма популярност и до днес и е един от символите на Венеция.


Дворецът на Дожите / Doge’s Palace


"Куадри" / Ristorante Quadri
Куадри е другото историческо заведение на площад "Сан Марко". Открито е през 1775 г. Било е любимо място на Стендал, Байрон, Дюма, Вагнер и др. Днес е любимо място пък за срещи на видни режисьори и актьори, по време на филмовият фестивал.


Мостът "Риалто" / Rialto Bridge


От него се открива невероятна гледка към Канале Гранде / Grand Canal.
Той е най-важният и мащабен воден път във Венеция. Има формата на латинското S и по него се движат Вапорето - общественият транспорт, както и гондоли.


Разбира се, гледки към Големият канал се разкриват и от други места и всичките са очарователни. Водна разходка по канала също е едно много приятно изживяване, наситено с красиви емоции.


Базиликата "Санта Мария дела Салюте" / Santa Maria della Salute


Храната във Венеция е разнообразна, класическа италианска, средиземноморска и наситена с морски дарове и свежи продукти, да не пропуснем кафето, желато, пица и паста. Изборът на места за хранене е огромен, покрай каналите, или пък на някое площадче.



Във Венеция както и във всяка туристическа дестинация изборът на сувенири и подаръци е безкраен. Маски, стъкло, ветрила, хранителни продукти, старинни писалки, кукли, дантели и т.н.


Но най-ценното нещо, което човек би могъл да вземе със себе си са спомените от незабравимото изживяване, снимките, напомнящи ни, че това всъщност не е било просто сън, а реалност...



Полезна информация



Ако пътувате със собствен транспорт, то корабче за Венеция може да хванете от Пунта Сабионе. Там има паркинг, на който може да оставите автомобила си. Цената е написана на големи табели по оградите и е 5 евро за ден. Има и други паркинги, за които се закупува билет от автомат, но за тях не съм запозната.
Корабчето се хваща от морската гара, на която се закупуват и билетите. Опция за тяхната цена и валидност има, но най-подходящата според мен е 24 часовата карта за всички морски Вапорето(обществен морски транспорт), която е на цена 20 евро. За дете на 8 г. няма намаление, за по-малки не съм запозната. С тази карта можете да се возите до Венеция, до Мурано, Бурано и във самата Венеция на всички корабчета, които спират по морските гари. За гондолите таксата се заплаща отделно (срещнах табели за 80 евро на обиколка за цялата гондола), за морските таксита също. Вариант да се повозите на гондола е да пресечете Канале Гранде с нея, на някаква ниска цена, но по този начин мисля, че ще трябва да се возите прави, и гондолиерът не е облечен с традиционните дрехи и шапка.
Ако ще спите във Венеция и останете няколко дни и няма да се возите на корабчета, то може да си закупите еднопосочен билет 7,50 евро и след това в обратната посока още 7,50 евро.
Разписание и маршрути на морският транспорт може да вземете на брошура от Пунта Сабиони.
Цената на напитките в кафенетата зависи от това къде ще си изпиете кафето - на маса или на бара на крак. Естествено на маса и с обслужване е по-скъпо.
Навсякъде е забранено да се хранят гълъби, освен на площад Сан Марко. Забрана има и за закачване на катинарчета.
Сувенири има навсякъде, но ако държите на качествени неща, то купувайте от малките тематични магазинчета, не от сергиите. Има много достъпни дребни стъкларийки, които може да вземете като спомен или подарък за близки. По принцип на стъклото, където е истинско е указано, че е от Бурано. Не, че има лошо да си купиш китайски сувенир от Венеция, ако ти харесва, пак ще е спомен от мястото. Друго, което аз обичам да купувам като турист са хранителни продукти и напитки, в случая паста, кафе, вино и т.н.
Определено 1 ден не е достатъчен да се обиколи Венеция, или пък островите. Но ако това е единственият вариант, то бих ви посъветвала да отидете сутринта на островите Мурано и Бурано, след това да останете във Венеция до вечерта. Въпреки, че Венеция е много очарователна рано сутрин, то лудницата по морските гари през деня е голяма и аз лично предпочитам да си я спестя. Във Венеция може да се избегне тълпата из малките улички и канали, но напрежението в чакане по гарите няма как да се спести. Ако разполагате с повече време е добре да се отдели по 1 ден на островите, за да се почуства атмосферата им.





Прочетете Цялата Статия...